Корчански говор

Корчански говор
Корчански говор
	Корчански говор Корчански говор
Страна	Албания
Регион	Корчанско
Систематизация по Ethnologue
	Индоевропейски; Славянски; Южнославянски; Източни южнославянски; Български език; Западни български говори; Корчански;
	; Корчанският говор на картата на българския език (№ 8 в розово)

Корчанският говор, наричан още Бобощенски говор е български диалект^[1] от крайната югозападна група югозападни говори. Говори се в две села в района на град Корча, Албания - Дреново и Бобощица.

Македонската диалектология разглежда корчанския като един от диалектите на т. нар. македонски език.

Характерни особености

Праславянското *tj застъпено като шч – плèшчи (плещи), кàшча (къща)
Праславянското *dj застъпено като ждж – сàжджа (сажда), вềжда (вежда).
Застъпник на стб. ѣ е ê (широко е): л’ềто (лято), в’ềра (вяра)
Застъпник на стб. ѧ е êн: з’äнт (зет), грềда (греда).
Застъпници на стб. ѫ са а, ам, ан: мàка (мъка), зàмби (зъби), за бàнди (ще бъде)
Преглас а⇒ê след ж и след йота: жềда (жаба), йềгне (агне), йềс (аз).
Глаголно окончание -а за 1 л. ед. ч. сег. време за I и II спрежение: кỳпа (купя), гàза (газя), грèба (греба)
Членно окончание -о за мъжки род, подлежащо на склонение: двòро (дворът), товàро (товарът).
Частица за при бъдеще време.
Лични местоимения:
- той (той)
- тас, тàзи (тя)
- този, тос (то)
- тѝйа, т’ềзи (те)